Неочаквано минало (история по действителен случай)
Предварително се извинявам на читателите за множеството правописни грешки. Разказът съм го писал преди години и при първа възможност ще гледам да го редактирам. Пожелавам ви приятно четене.
Тихомир се събуди рано, както обикновено правеше от скоро. Беше започнал работа на ново място и трябваше да става в 7ч. за да може в 9ч. да е в офиса. Обичайния сутрешен сценарий преминаваше в монотонно ставане от леглото, нахлузване на чехлите, тоалетна, миене и закуска, задължително със сутрешно горещо кафе. Обикновено всяка сутрин преди да тръгне за работа Тихомир редовно проверяваше електронната си поща за нови писма. Целият този стереотип на сутрешно ежедневие може би беше наложен от живота в големия град. Нямаше я провинциалната тишина и спокойствие, нямаше го и по-чистия въздух, нямаше ги и приветливите лица на минувачите по улиците. Само едно сиво и монотонно ежедневие, което не вещаеше нищо друго освен скука, негативно настроение и самота. Тихомир беше млад мъж на 30 години, висок, строен, симпатичен на външен вид и с ведро излъчване. Работата му беше в областта на компютърните технологии, достатъчно досадна за иначе веселяшкият му характер. Определено обичаше разнообразието, забавленията и шумните компании. Сега обаче се беше съсредоточил върху поредното лично писмо, адресирано от някоя си Албена. Определено не му звучеше никак познато, но щом се зачете в подробностите изглежда че Албена доста добре го познаваше. Знаеше истинското му име, какво работи, от къде е и по какво си пада. Тихомир се замисли за известно време, опитвайки се да си припомни недалечното си минало. Но така и не се сети за конкретния човек понеже бързаше за работа. В писмото до него Албена му беше написала „дай си Скайпа да те аддна“. В бързината Тихомир успя да напише само никът си и моментално загаси компютъра, профучавайки като ракета през входната врата.
Изминаха 8 часа и Тихомир уморен и капнал от работа се прибра вкъщи. Живееше сам, в скромна квартира около центъра на големия град, с която се справяше доста добре. Успя да ошета набързо, изпра каквото имаше събрано в коша за пране, взе си душ на бързо.. В този момент му звънна телефона. Беше ТЯ-Велина, момичето от предната вечер, с която запиваха в любимата му кръчма. Не бяха гаджета, просто приятели, които ходеха заедно, с обща позната компания. Бяха се уговорили да се видят тази вечер отново там в 19:30ч.
Велина: - Здрасти Тихо.
Тихомир: - Здравей Велинка.
Велина: - Ще минаваш ли към дупката?
Тихомир: - Наистина много ми се иска но нека да го отложим за утре вечер, става ли? Направо съм скапан, едвам се движа…
Велина: - Разбирам те Тихо, тежък ден…? Нали?
Тихомир: - Нещо такова…Ще се оправя, като му ударя един здрав сън. Нали не ми се сърдиш?
Велина: - Ааа не, не се притеснявай. И без това не съм сама, с приятелки съм и със сигурност няма да ми е скучно.
Тихомир: - Успокои ме. Сега ще спя спокоен.
Велина: - Лека нощ Тихо.
Тихомир: - Приятно забавление Велинка.
Тихомир се отпусна за миг на леглото, захвърляйки небрежно на страни телефона си. Пое дълбоко въздух и го задържа за няколко секунди, замисли се. Из веднъж се изправи внезапно, сещайки се за писмото. Включи компютъра и до като стартира си взе един банан от фруктиерата. Обели го и започна да яде втренчен в монитора. Отвори си пощата, където имаше неколцина досадни спама, които изтри мигновено. Нямаше други важни съобщения. В момента обаче, в който си пусна Скайпа чу познатия звук на входящо съобщение. Беше Албена, която вече от 4 часа чакаше да приеме поканата и. Тихомир не се поколеба, аддна я и да, Албена беше онлайн.
Тихомир: - Здравей Албена. Секунди мълчание.
Албена: - Здравей Тихо, къде се губиш? Помниш ли ме? Сигурно си ме забравил.
В същия момент Тихомир не знаеше какво да отговори, беше тотално объркан. В главата му изплуваха всевъзможни версии на различни спомени, имена, личности, случки. В цялата тази паметна каша той успя да роди единствено:
- Ъъъ…
- Да, знаех си че си ме забравил. Но то се и очакваше, нали ме изгони.
Този път Тихомир беше тотално шах и мат и в пълно недоумение за какво иде реч и веднага отговори на репликата.
- Извинявай, наистина не се сещам за какво говориш.. Явно сме се познавали преди известно време.
- Всъщност да, чатихме си преди 2 години, но ти брутално ме изгони, обвинявайки ме че съм мъж под женски ник.
- А не си ли?
- Ако не вярваш пусни си камерата и ще видиш колко съм мъж.
В този момент в спомените на Тихомир изплуваха смътно неколцина мигове и премеждия с въпросната Албена. Спомни си колко дълги и перверзни разговори водеха преди повече от 2 години. Колко невероятни неща обсъждаха и споделяха общи фантазии. Неща, които тогава на му се струваха ултра невероятни да съществуват в една женска глава. Не че подценяваше жените или ги омаловажаваше. Напротив, обожаваше жените, дори ги обожествяваше чрез своят кавалерски подход. Беше истински джентълмен спрямо тях. За това сигурно и успяваше дълго да задържи вниманието им върху себе си. И така реши да пусне камерата и о небеса! От другата страна стоеше лицето на чаровна дама, на около 36, с невероятно дълбоки тъмнокафяви очи и месести и сочни устни. А косите и бяха черни и с буйни къдрици. В този момент Тихомир изпита срам, изчерви се и замлъкна.
- Какво става, езика ли си глътна? Сега убеди ли се колко съм мъж?
Тихомир не знаеше какво да каже.
- Извинявай Албена, явно тогава не съм бил с всичкият си…Но не отричам да съм те игнорирал, прекалено изтормозен бях от страна на всевъзможни натегачи. Повечето от които бяха мъже. А и сигурно знаеш, че на мъже трудно давам.
- Възможно е, но наистина много ме наскърби тогава. Особено като ме нарочи за мъж.
- Още веднъж извинява А, виновен съм…
- Наистина мислех да не ти пиша повече, но като те видях отново в сайта и пишейки за фистинга не се сдържах. Добре си направил че си си оставил пощата.
- Радвам се че се обади А, явно наистина здраво си падаш по фистинг.
- Ооо да, обожавам го. Знаеш че ми е любима практика, ако не си забравил де.
След 2 часа и двамата не бяха същите. Успяха да си припомнят толкова много неща, отново възобновиха перверзните си разговори, като с всяка реплика нивото на възбуда растеше ли растеше... Личеше си колко много имат да си кажат, а защо не и да преживеят заедно. До като из между репликите не се появи и:
- Искаш ли да се видим някой ден, ама наистина? Каза Албена.
- С най-голямо удоволствие! Задоволително отговори Тихомир.
- Тогава асъл ще разбереш колко съм истинска и реална жена, с главно Ж.
- Искрено се надявам на това и няма да ти остана длъжник.
Каза Тихомир и продължиха с уточняване на дата и място на срещата. Албена живееше в малък провинциален град и въпреки че беше щастливо омъжена и с дете, това не и попречи да вземе смелото решение да пропътува дългото разстояние го големия град, в който живееше Тихомир и да успее да изкрънка от шефовете в службата един ден отпуск. От Тихомир се очакваше да приготви всичко, резервацията в хотела, парите за стаята, играчките и домакинското гостоприемство.Ако не за друго то поне и го дължеше, заради стотиците обиди и унижения, които и беше нанесъл, виртуално преди повече от 2 години. И така след поредна дълга нощ на сладки и блажени приказки уговорки за различни сценарии на срещата Тихомир лежеше в леглото си и се опитваше да заспи. Беше му доста нервно, напрегнато и възбудено, ще се срещне с жена която истински споделя всичките му най-съкровени фантазии. Албена беше като него, суитч по ориентация и изпитваше еднакво удоволствие, както да бъде доминирана така и да доминира над мъже. Тихомир дълго се въртеше в леглото си, обладан от всевъзможни мисли за утрешния ден. Какво ли го очакваше…
Тихомир едва изчака да звънне алармата на телефона. Стана, потри сънени очи и я изключи. Последва обичайната серия от сутрешни ритуали и подготовки. Сякъш се приготвяше за работа, но този път беше по-различно. Не беше и обичайната му потготовка преди плей с поредната ентусиазирана робиня, имаше достатъчно подобни случки зад гърба си. Но този път ставаше въпрос за нещо по-различно. Тихомир го чувстваше с всяка фибра на тялото си, с всяка мисъл за предстоящото. Няколко пъти провери раницата си дали не е забравил нещо от дългия списък с артикули, подробно обсъден с Албена от предната вечер. Всичко беше там, прилежно подредено по важност и хронологично предназначение, от щипките, клипсите, въжетата до големите дилдоси и така желаната бутилка. За последно Тихомир провери дали е взел и презервативи и да, в предното малко джобче на раницата, удобно при спешна нужда. Затвори на бързо раницата, погледна часовника си, беше 08:20, нямаше много време до 10:00-уговорената среща с Албена на автогарата. За това Тихомир побърза да се измие и обръсне, държеше много на хигиената. След 40 минутна борба в банята за постигане на така желаната чистота Тихомир излезе, облече се на бързо и извика такси. До тук всичко вървеше по план с изключение на една малка подробност, беше забравил на коя автогара пристигаше автобуса от албенения град. Някак несериозно щеше да прозвучи ако сега звънне на Албена и я пита на коя гара ще пристигне, а и беше прекалено развълнуван за да се съсредоточи в конкретен спомен за това за коя автогара са се уговаряли предната вечер. За това реши че ще кара на посоки. Пристигна 15 мин. по-рано на предполагаемата автогара и реши да чака. В момента обаче в който часовника показа 10:05 Тихомир се притесни и реши да звънне на Албена за да провери къде е.
Тихомир: - Ало, къде се намираш в момента?
Албена: - Още пътувам, изглежда че автобуса ще се позабави. Много чакахме на прелеза, да мине влакът. До 10-15 мин. съм при теб.
Тихомир: - Добре, чакам те. Отговори със сериозен глас Тихомир. В този момент батерията на телефона му тотално изключи.
Минаха 20 минути, но нямаше и следа ни от автобуса ни от Албена. Реши да обиколи цялата автогара, резултата отново беше отрицателен. През главата му минаваха всевъзможни мисли, от рода на „ами ако блъфира?“, „ами ако не съм и харесал и се опитва да се измъкне от ситуацията?“, „ами ако не е сама?“, „ами ако е на другата автогара?“. Последното някак му звучеше най-правдоподобно. И след 20 минутни разсъждения реши да попита диспечерките дали на тази автогара пристига автобус от града на Албена. Изненадващо получи отрицателен отговор, попита и друга тя му отговори със същото, като уточни къде трябва да отиде. Тихомир се притесни и моментално извика такси. Не пропусна да пита и шофьрът, който му отговори уклончиво но като цяло беше в полза на посоката в която се бяха запътили. Тихомир обаче имаше и друг проблем, батерията на телефона му беше паднала и нямаше как да се обади на Албена, а закъсняваше вече 40 минути. Превъзмогна срамът и неудобството и помоли шофьорът на таксито да му услужи с телефона си. За щастие пазеше номера на Албена написан на лист хартия, който извади от предния си джоб на якето и моментално го набра. Даваше свободно.
Албена: - Ало?
Тихомир: - Къде си Албенче?
Албена: - Ами на автогарата, чакам те…
Тихомир не се сдържа от напрежение и попита:
Тихомир: - На коя автогара? Отговорът на Албена го изненада и моментално каза на шофьорът да обърне обратно.
Тихомир: - Идвам, след 5 минути съм при теб.
Оказа се че Тихомир просто беше объркал градът от който е Албена. Истината е че тя беше родом от един град, но живееше в друг. От тук беше и объркването му. И така след дълги премеждия той пристигна геройски на същата тази автогара, където загуби 40 минути в безсмислени разсъждения и съмнения. Но това някак беше и в характера на Тихомир, често се колебаеше за много неща, което качество и този път му изигра лоша шега. В този момент телефона му изненадващо и със сетни сили извъня. Беше Албена.
Албена: - На горния етаж на автогарата съм, в кафенето.
Тихомир: - Ааааа, така ли било…? Отговори с удоволетворение Тихомир. – Идвам.
И затвори телефона. Сякъш тежък хомот падна от плещите на Тихомир в момента, в който зърна Албена на една от масичките в скритото кафене на втория етаж на автогарата. Тя изглеждаше видимо не особено смутена, въпреки че пепелника беше на половина пълен с изгорели фасове, чашата от кафе беше втора а минералната вода почти на дъното на бутилката. Албена свали слънчевите си очила вперила поглед в очите на Тихомир и подавайки ръка каза:
Албена: - Здрасти! Най-сетне, доживяхме да се видим. Помислих си че си се уплашил.
Тихомир: - Нима? По-скоро подобни мисли спрямо теб ми преминаха през главата. Каза усмихвайки се загадъчно Тихомир.
Албена: - Е, и да не беше дошъл след половин час ми е следващия автобус, който като нищо щях да хвана. Но щях да остана разочарована.. Изглеждаш много добре Тихо.
Не пропусна с комплиментите Албена.
Тихомир: - Ооо, благодаря ти. Макар че комплиментите са моя запазена марка. Мога ли да кажа същото и за теб?
И действително Албена изглеждаше свежа, добре сложена въпреки леко закръглената си фигура. Личеше си че тръпнеше в очакване. И така тя не пропусна да благодари за тихомировите комплименти, като последва пиене на още едно кафе, 2-3 цигари, малко сладки приказки преди да потеглят с умерено темпо към хотела. Беше 11:05 и Албена предложи да побързат, за да имат повече време за повече неща. Тихомир плати сметката и двамата потеглиха в новото неизвестно. Оказа се че хотелът който бяха резервирали е почти неоткриваем. Така се наложи двамата да преживеят още няколко премеждия, като километър и половина ходене пеша, звънене от телефона на Албена поне 3 пъти за да разберат къде се намира въпросния хотел и не на последно място физическата и психическа умора, плюс напор на естествени нужди. Така след почти едночасово лутане най-накрая двамата намериха заветния хотел, който се оказа че е проста 3 етажна кооперация пригодена с екстри като за хотел. Запознаха се с хазаина, който пък най-любезно ги запозна с условията за пребиваване, напълно достатъчни и задоволителни за плановете които имаха Тихомир и Албена.
Едва дочакаха да преминат всички процедури по настаняването и двамата тръпнеха от вълнение и възбуда. Тихомир заключи вратата.
В този момент всичко в тях сякаш се преобрази, те вече не бяха същите. Албена се приближи към Тихомир и каза:
- Най-сетне сме сами. И го обгърна нежно с ръце, започвайки да го целува…
Тихомир: - Не си мисли че това ще ти се размине толкова леко. Каза Тихомир с много сериозен поглед и тембър на гласа.
Албена: - Така ли, нямам търпение… Каза Албена, продължавайки да го целува. По погледа и струеше възбуда, която се пренасяше по треперещите и ръце.
Тихомир: - Да. Но първо предлагам малко да се отпуснем. И извади от раницата си бутилка водка.
Албена: - Оооо, искаш да ме напиеш?
Тихомир: - Само малко. Отговори Тихомир и отвори бутилката. Албена това и чакаше и моментално отпи един здрав гълток.
Албена: - А какво още има в раницата? Попита с голямо любопитство Албена.
Тихомир: - Ще видиш, но след като си вземем по един душ. Каза категорично и заповеднически Тихомир. Хвана Албена здраво за ръка и я поведе към банята. От началото тя тръгна малко плахо и несигурно с него но след като видя приятно изглеждащата баня с голяма и триъгълна вана се въоръж с по-голяма увереност и влезе доброволно. Съблякоха се и влезнаха във ваната. Албена гореше от възбуда както и Тихомир, който и заповяда да държи ръцете си зад гърба. Тя изпълни мигновено заповедта и не усети как силната и топла струя на душа обляха чисто голото и тяло. Албена имаше големи гърди с прекрасно оформени месести зърна, които на мига щръкнаха от допира им с водата. Тихомир се погрежи всяка част от тялото на и да бъде идеално мокро и готово за насапунисване. Така и стана, след като навлажни добре тялото и започна да я насапунисва обилно с гъбата. Както с водата така и с пяната не пропусна нито сантиметър, като по-дълго време се спираше около областите на гърдите и междубедрието, където не остана длъжник и проникваше с пръсти. Албена нито за миг не помръдна, с изключение на моментите когато господарят и волно или неволно докосваше онези точки на най-силна възбуда, при което тя изтръпваше от удоволствие. Последва обилно измиване със силната струя вода от душа. Из веднъж Албена почувства приятно силна болка в областта на дясното си зърно, последва подобна и на лявато. Тихомир вкусваше от зърната и.
Тихомир: - Стой мирна, просто те опитвам. В този момент Албена не издържа и за отрицателно време двамата се впиха в страстна прегръдка от опипвания, целувки, стискания, мачкания, пошляпвания …. Тихомир още повече се надърви, при което Албена моментално забеляза и се наведе към члена му.
Албена: - С ваше позволение господарю..?
Тихомир: - Позволявам, но ако спадне ще те държа отговорна. Каза Тихомир отпускайки се бавно към стената. След 5-10 минутно фелацио на Албена беше заповядано да спре и да се заеме с къпането на господарят си. Така и направи, като също не пропускаше нито инч от тялото му. Дори умишлено се заигра с областта на аналното му отверстие, като не пропускаше на няколко пъти да вкара и пръстче там. За Тихоир това беше не просто баня а нещо средно между масаж и секс. Толкова добре се бе възбудил, имаше чувството че всеки момент ще се пръсне. Това не се случи през следващите 10 минути, за които и двамата бяха идеално чисти и готови за съществени действия.
Албена: - А клизма? Попита предвидливо Албена.
Тихомир: - Правил съм си, но нищо не пречи пак да се прочистя за всеки случай.
Албена: - Може ли да гледам?
Тихомир: - Категорично не. Отговори Тихомир и и заповяда да го почака в стаята.
Албена изпълни без възражения заповедта и остави Тихомир да си свърши мръсната работа.
След 15 минути той беше идеално прочистен и готов. В стаята го чакаше Албена, с бутилка в ръка, разтворени крака и цигара в ръка.
Тихомир: - Кой ти каза да пиеш, да пушиш и да лягаш!? Казах ти да чакаш! Стани веднага! Изрева ядосано Тихомир. Албена скочи като пъргаво зайче на секундата, оставяйки всичко на масата.
Тихомир: - Ще се научиш да ме слушаш, курво, ясно ли е!?
Албена: - Да, ясно… Промълви изненадана Албена.
Тихомир: - Моля? Ясно какво?!
Албена: - Ясно Господарю.
Тихомир: - Кажи го пак мръсна кучко! Повтори го!
Албена: - Ясно господарю! Отговори категорично Албена.
Тихомир: - Ако си мислиш че можеш да си правиш каквото си пожелаеш сбъркала си човека.
Каза тихомир посочвайки раницата, която стоеше небрежно на едно от леглата в сатята.
Тихомир: - Отвори я и искарай всичко от нея на масата! И побързай, нямаме много време за офлянкване.
Албена моментално изпълни заповедта изваждайки и подреждайки много прилежно всичко, което имаше в раницата. Тихомир не беше забравил нищо от дългия и предварително уговорен от двамата списък. За отрицателно време масичката в хотелската стая се превърна в боен арсенал от всевъзможни артикули за удоволствия. Имаше всичко необходимо за дълги и страстни забавления.
И така Тихомир заповяда на Албена да застане с лице към един от ъглите на стаята, докато той избираше подходящо въже за вързване. След като го избра бавно се приближи към голото тяло на Албена, хвана я за косата и умерено силно я издърпа към себе си оформяйки условна плитка, в основата на която омота въжето, завършвайки със здрав възел. Другия край завърза за силно изпънатите назад ръце на Албена, точно за китките и. При това положение тя нямаше много опции за движения, освен ако не искаше неволно да се скалпира. Заповяда и да коленичи пред ръба на едно от леглата, на оптимално разстояние от себе си. В този момент Тихомир каза.
Тихомир: - Сега ще сбъднем една от фантазиите които описахме в Скайп, спомняш си много добре, нали мръсна курво? Попита Тихомир.
Албена: Да Господарю. Каза тя с доволен тембър на гласа, гледайки го право в очите. Албена имаше не малък опит като подчинена и знаеше как да се харесва на господарите си. Определено беше изпълнителна, макар и на моменти умишлено да се опъваше, с цел да си изпроси по-тежко наказание. Тихомир пристъпи към испълнение на фантазията, като се наниза на една от топките, които имаха рамките на леглата в стаята. Той усети как бавно и плавно топката испълваше отверстието му. Щом се настани удобно заповяда на Албена да се приближи към него лазейки на колене, така че да достига удобно набъбналия му от възбуда член, който между другото беше с идеални размери, около 20-те сантиметра.
Тихомир: - А сега лапай курво! Заповяда и Тихомир.
От началото Албена пристъпи малко плахо, но след първия шамар по бузата и заповедното „Лапай!“ се осифери и започна по-енергично да поема члена на господаря си, засмуквайки го с месестите си и сочни устни.
Тихомир: - А така, поеми го целия… до предела. Искам да усетя как го засмукваш с гърло.
Каза доволно Тихомир, хващайки с ръце главата на Албена и притискайки я силно към себе си. В началото Албена успяваше да се справи, но когато Тихомир задържаше по-дълго време запълнената и до предел уста тя се задушаваше и гърчеше с цел да се отскубне от здравата прегръдка. Поемаше за малко въздух докато Тихомир отново и отново не и набутваше члена си в дълбокото и гърло.
Тихомир: - Харесва ти, нали курво? Каза той към давещата се Албена.
Албена: - Да Господарю. Каза откъслечно Албена. Но по очите и личеше невероятно удоволетворение макар и да се бяха здраво изцапани от разтичащия се грим. Последва серия от умерено силни шамари по двете бузи на Албена. И макар да и беше познато удоволствието тя го изпитваше някак по-странно и възбудено. За това непрестанно даваше поводи на господаря си да продължава да я помпа още по-енергично и екстремно. Така продължиха около 15 минути, докато Албена видимо зачервена като домат не започна да се дави в собствените си слюнки. Тихомир я избута назад.
Тихомир: - Наистина си била много мръсна и долна курва. Но това далеч не е достатъчно за да съм напълно убеден че можеш да ме задоволиш.
Албена: - Ще направя всичко което искате Господарю, само да бъдете напълно задоволен. Каза с умоляващ поглед към господаря си Албена.
Тихомир: - Хм, ще видим тая работа кучко. Те първа започваме. Каза Тихомир ставайки от топката на леглото.
Албена лежеше на пода безпомощна на едната си страна и покорно очакваше поредната заповед на господаря си.
Тихомир се приближи до нея, хвана я за ръка и и помогна да се изправи. После отвърза примката от косата и ръцете, взе друго по-дълго въже и на бързо овърза едрите гърди на робинята си, като гледаше да ги оформи в идеални и еднакви по големина топки.
Албена претръпваше от възбуда и известна доза страх от неизвестното. Какво ли я чакаше още.
Тихомир отново завърза китките на робинята си зад гърба, качи се на леглото и застана в кучешка поза, със задника към Албена, разтвори бедра и и заповяда.
-Сега искам да ми излижеш страстно анала и гледай да се постараеш.
На Албена по принцип страшно много и се нравеше да си играе с мъжките атрибути и отверстия, но неудобната поза в която се намираше определено и създаде проблем да се наслади в пълнота, както и да изпълни прецизно заповедта. Приближи се до задника на Тихомир и започна бавно и страстно да облизва отверстието му.
-По-осторожно! Каза Тихомир.
-Вкарай и езиче вътре.
Албена изпълняваше стриктно всяка заповед на господаря си и по всичко личеше че се стараеше. Изглеждаше доволна, харесваше и още повече и от неудобната поза.
-Искам да ме оближеш от основата на главичката до аналното отверстие. Каза Тихомир и доволно зачака изпълнеието на заповедта. Албена не се поколеба нито за миг, а най-покорно обходи няколко пъти начертания курс, и в двете посоки. Тихомир се кефише максимално, определено разполагаше с прекрасно обслужване. Така продължиха около 10-на минути, след което на Албена и бе заповядано да спре.
-Определено не се справи достатъчно добре малка курвичке. Заслужаваш наказание, нали знаеш? Каза Тихомир с ехиден поглед вперен в красивите очи на робинята си.
-На колене кучко! Ставай!
Албена изпълни мигновено заповедта с изненадващо недоумение, измънквайки.
-Ама…
-Няма ама, ще си платиш за некачествената услуга.
Каза Тихомир посягайки към един от кожените си камшици.
Албена се стресна за миг, но почти веднага промени настроението си след първия камшичен удар върху задника си.
-Разкрачи се проклета курво!Заповяда и Тихомир.
-И се наведи напред.
Албена веднага изпълни заповедта тръпнеща в очакване и издайнически страх. Тихомир това и чакаше, наслаждавайки се на видимо уплашената си робиня не закъсня да нанесе няколко бързи и умерено силни камшични удара по задните и пищни части. След тази камшична серия задника на Албена беше приятно зачервен и макар и леката пареща болка тя изпитваше невероятно удоволствие и все по-усилваща се възбуда. Тихомир забеляза това и продължи да наказва робинята си, като този път ударите станаха още по-силни и отмерени, като оставяха по-ясни линиарни следи върху приятно вибриращата кожа на Албена. Изведнъж последва по-силен удар и Албена изпищя.
- Какво, заболя ли те а кучко? Знам че ти хареса и жадуваш за още. Каза доволно Тихомир и заповяда на Албена да се обърне с лице към него.
- Какво ще правите с мен господарю? Попита Албена.
- Не съм ти дал думата, за това си трай! Изсъска през зъби господарят, после започна грубо
да мачка пищните гърди на подчинената си. Особено внимание обърна на тлъстите и набъбнали зърна, като ги щипеше, осукваше и опъваше във всички посоки. Албена незнаеше къде се намира, беше на върха на щастето си. Болката която изпитваше беше смесена като естество, леко непоносима но едновременно сладострастна. Това определено я възбуди още повече, навлажняващото и се пуси издайнически го доказа. Тихомир разбира се забеляза това.
- Оо, виждам че ти харесва перверзнице такава. Започна да течеш… Това ми харесва… Нали знаеш че обичам влажни путки, хайде да се разтечеш още по-хубаво…Направи го за мен кучко.
И продължи още по-осторожно да обработва зърната и, докато не му хрумна нова идея. Тихомир се присегна към масата с „лакомствата“ и си избра малкия камшик, специална изработка за цици като на Албена.
- Това ще ти хареса курво, трябва да ми бъдеш безкрайно благодарна за всичко което ти причинявам.
- Всичко което заповядате господарю…Каза с превъзбуден глас Албена.
- Ще видим това… Каза Тихомир и започна да нанася учестени и ритмични удари по гърдите
на робинята си, като сменяше ту лявата ту дйсната и гърда. Албена скимтеше от безкрайно удоволствие, а гърдите и бавно и постепенно придобиваха все по-червеникав отенък, предизвикан от камшичните маски на на своя „маестро“. Сякъш изкусен художник раждаше поредния си шедьовър, така Тихомир се беше вживял в ролята си. И не само по външни признаци, той преживяваше творческия си период и тотално ваяше тялото на албена, като от време на време си позволяваше да нанесе и някой удар по ханша и бедрата на своя модел. След като приключи с този етап от „творчеството си“ Тихомир видимо беше доволен от резултата, но далеч не достатъчно удоволетворен. Сега неговата робиня беше готова за нова обработка, за която не само тя жадуваше но и той.
- Мисля че си готова за една от най-интересните части на нашата забава.
Каза тихомир отвързвайки ръцете на Албена и заповядвайки и да легне по гръб на близкото легло.
Албена без колебание и с леко загадъчен поглед изпълни заповедта.
- Да ли ще е това…? Мислеше си тя.
- Дали ще ме…? И още недовършила въпросът в главата си Тихомир заповяда:
- Разкрачи се кучко! Вдигни си ръцете!
Тихомир завърза здраво двете ръце на Албена за горните топки на леглото, същото направи за долните и с краката и. Сега робинята му беше в перфектна поза за това което беше намислил. Тихомир посегна към лубриканта.
- А сега мила моя е време за специалитетът ми. И докато Албена очакваше не усети кога господарят и се беше намазал и обилно овлажняваше вече овлажнената и путка.
- За всеки случай, няма да те претривам още от сега.
И бавно започна да пъха един по един пръстите си в гостоприемния отвор на робинята си. Албена беше доста добре обработена отдолу, нещо което страшно много се харесваше на Тихомир, който беше готов за дълго и сладострастно забавление. И точно така и стана, в продължение на час красивия отвор на албена беше щателно обработен, до последния милиметър. От начало с един, после с два и повече пръсти, докато ръката на Тихомир не потъна с лекота във влажната вулва на робинята му. В този момент тя изстена от невероятно удоволствие. И макар и да не и беше за първи път тя се наслади на този първи пробив имено като за първи път. Последваха няколко в началото леки и бавни а по-нататък и по-силни и бързи прониквания, които постепено се превърнаха в силно ритмични тласъци, от които цялото тялото на Албена завибрира. Стенанията и се превърнаха в силни и чувствени пъшкания, дори на моменти сладострастни писъци. Тихомир незнаеше точно какво изпитва в този момент, но в едно беше сигурен че нито той нито перверзната му курва искаха да спират въобще някога. За това и двамата полагаха все по-големи усилия за да усилят още повече удоволствието, болката, емоцията, които се сливаха в една обща нирвана на тяло и дух. Сякаш болките и емоциите които Албена изпитваше се отразяваха и върху Тихомир. Сега те бяха едно цяло във вихъра на страстта. Тихомир правеше всичко възможно да задържи темпото, като от време на време си помагаше ту с лявата ту с дясната си ръка. Не пропускаше да прави и леки паузи в които задържаше свитата си длан възможно най-дълбоко във влагалището на партньорката си, притискайки силно матката и. Всички тези упражнения продължиха до върховния момент, когато албена започна необичайно да вибрира и да издава силни писъци. Лицето и се промени, като преобладаваше ту в червен ту в бледо виолетов цвят, докато мощен скуирт от мокрото и до кости пуси не изригна като вулкан, чакащ този момент стотици години. Струята беше толкова силна че изпръска тялото на Тихомир и всичко което се намираше в периферията на леглото където се бяха настанили. Последваха няколко вторични скуирта, след които тялото на Албена се гърчеше в конвулсии в продължение на 10-15 мин. И двамата се отпуснаха видимо доволни от резултатите. Албена се усмихна и погледна доволно господарят си, който също се усмихна.
- Оооо, Беше страхотно… Би ли ме отвързал, мисля че е време за time out.
Тихомир знаеше какво значи това и доволно се съгласи на предложението на Албена, отвърза я и и подаде цигарите от близкото шкафче, лягайки до нея.
Албена запали доволно цигара, погледът и се сливаше с видимо задоволство но беше и доста замислен.
- Нали не си забравил какво ми обеща? Каза Албена, този път със съвсем променен тембър на гласа.
- Не разбира се. Каза Тихомир.
- Веднага се връщам. И се отправи към банята.
(Следва продължение)
Тихомир се събуди рано, както обикновено правеше от скоро. Беше започнал работа на ново място и трябваше да става в 7ч. за да може в 9ч. да е в офиса. Обичайния сутрешен сценарий преминаваше в монотонно ставане от леглото, нахлузване на чехлите, тоалетна, миене и закуска, задължително със сутрешно горещо кафе. Обикновено всяка сутрин преди да тръгне за работа Тихомир редовно проверяваше електронната си поща за нови писма. Целият този стереотип на сутрешно ежедневие може би беше наложен от живота в големия град. Нямаше я провинциалната тишина и спокойствие, нямаше го и по-чистия въздух, нямаше ги и приветливите лица на минувачите по улиците. Само едно сиво и монотонно ежедневие, което не вещаеше нищо друго освен скука, негативно настроение и самота. Тихомир беше млад мъж на 30 години, висок, строен, симпатичен на външен вид и с ведро излъчване. Работата му беше в областта на компютърните технологии, достатъчно досадна за иначе веселяшкият му характер. Определено обичаше разнообразието, забавленията и шумните компании. Сега обаче се беше съсредоточил върху поредното лично писмо, адресирано от някоя си Албена. Определено не му звучеше никак познато, но щом се зачете в подробностите изглежда че Албена доста добре го познаваше. Знаеше истинското му име, какво работи, от къде е и по какво си пада. Тихомир се замисли за известно време, опитвайки се да си припомни недалечното си минало. Но така и не се сети за конкретния човек понеже бързаше за работа. В писмото до него Албена му беше написала „дай си Скайпа да те аддна“. В бързината Тихомир успя да напише само никът си и моментално загаси компютъра, профучавайки като ракета през входната врата.
Изминаха 8 часа и Тихомир уморен и капнал от работа се прибра вкъщи. Живееше сам, в скромна квартира около центъра на големия град, с която се справяше доста добре. Успя да ошета набързо, изпра каквото имаше събрано в коша за пране, взе си душ на бързо.. В този момент му звънна телефона. Беше ТЯ-Велина, момичето от предната вечер, с която запиваха в любимата му кръчма. Не бяха гаджета, просто приятели, които ходеха заедно, с обща позната компания. Бяха се уговорили да се видят тази вечер отново там в 19:30ч.
Велина: - Здрасти Тихо.
Тихомир: - Здравей Велинка.
Велина: - Ще минаваш ли към дупката?
Тихомир: - Наистина много ми се иска но нека да го отложим за утре вечер, става ли? Направо съм скапан, едвам се движа…
Велина: - Разбирам те Тихо, тежък ден…? Нали?
Тихомир: - Нещо такова…Ще се оправя, като му ударя един здрав сън. Нали не ми се сърдиш?
Велина: - Ааа не, не се притеснявай. И без това не съм сама, с приятелки съм и със сигурност няма да ми е скучно.
Тихомир: - Успокои ме. Сега ще спя спокоен.
Велина: - Лека нощ Тихо.
Тихомир: - Приятно забавление Велинка.
Тихомир се отпусна за миг на леглото, захвърляйки небрежно на страни телефона си. Пое дълбоко въздух и го задържа за няколко секунди, замисли се. Из веднъж се изправи внезапно, сещайки се за писмото. Включи компютъра и до като стартира си взе един банан от фруктиерата. Обели го и започна да яде втренчен в монитора. Отвори си пощата, където имаше неколцина досадни спама, които изтри мигновено. Нямаше други важни съобщения. В момента обаче, в който си пусна Скайпа чу познатия звук на входящо съобщение. Беше Албена, която вече от 4 часа чакаше да приеме поканата и. Тихомир не се поколеба, аддна я и да, Албена беше онлайн.
Тихомир: - Здравей Албена. Секунди мълчание.
Албена: - Здравей Тихо, къде се губиш? Помниш ли ме? Сигурно си ме забравил.
В същия момент Тихомир не знаеше какво да отговори, беше тотално объркан. В главата му изплуваха всевъзможни версии на различни спомени, имена, личности, случки. В цялата тази паметна каша той успя да роди единствено:
- Ъъъ…
- Да, знаех си че си ме забравил. Но то се и очакваше, нали ме изгони.
Този път Тихомир беше тотално шах и мат и в пълно недоумение за какво иде реч и веднага отговори на репликата.
- Извинявай, наистина не се сещам за какво говориш.. Явно сме се познавали преди известно време.
- Всъщност да, чатихме си преди 2 години, но ти брутално ме изгони, обвинявайки ме че съм мъж под женски ник.
- А не си ли?
- Ако не вярваш пусни си камерата и ще видиш колко съм мъж.
В този момент в спомените на Тихомир изплуваха смътно неколцина мигове и премеждия с въпросната Албена. Спомни си колко дълги и перверзни разговори водеха преди повече от 2 години. Колко невероятни неща обсъждаха и споделяха общи фантазии. Неща, които тогава на му се струваха ултра невероятни да съществуват в една женска глава. Не че подценяваше жените или ги омаловажаваше. Напротив, обожаваше жените, дори ги обожествяваше чрез своят кавалерски подход. Беше истински джентълмен спрямо тях. За това сигурно и успяваше дълго да задържи вниманието им върху себе си. И така реши да пусне камерата и о небеса! От другата страна стоеше лицето на чаровна дама, на около 36, с невероятно дълбоки тъмнокафяви очи и месести и сочни устни. А косите и бяха черни и с буйни къдрици. В този момент Тихомир изпита срам, изчерви се и замлъкна.
- Какво става, езика ли си глътна? Сега убеди ли се колко съм мъж?
Тихомир не знаеше какво да каже.
- Извинявай Албена, явно тогава не съм бил с всичкият си…Но не отричам да съм те игнорирал, прекалено изтормозен бях от страна на всевъзможни натегачи. Повечето от които бяха мъже. А и сигурно знаеш, че на мъже трудно давам.
- Възможно е, но наистина много ме наскърби тогава. Особено като ме нарочи за мъж.
- Още веднъж извинява А, виновен съм…
- Наистина мислех да не ти пиша повече, но като те видях отново в сайта и пишейки за фистинга не се сдържах. Добре си направил че си си оставил пощата.
- Радвам се че се обади А, явно наистина здраво си падаш по фистинг.
- Ооо да, обожавам го. Знаеш че ми е любима практика, ако не си забравил де.
След 2 часа и двамата не бяха същите. Успяха да си припомнят толкова много неща, отново възобновиха перверзните си разговори, като с всяка реплика нивото на възбуда растеше ли растеше... Личеше си колко много имат да си кажат, а защо не и да преживеят заедно. До като из между репликите не се появи и:
- Искаш ли да се видим някой ден, ама наистина? Каза Албена.
- С най-голямо удоволствие! Задоволително отговори Тихомир.
- Тогава асъл ще разбереш колко съм истинска и реална жена, с главно Ж.
- Искрено се надявам на това и няма да ти остана длъжник.
Каза Тихомир и продължиха с уточняване на дата и място на срещата. Албена живееше в малък провинциален град и въпреки че беше щастливо омъжена и с дете, това не и попречи да вземе смелото решение да пропътува дългото разстояние го големия град, в който живееше Тихомир и да успее да изкрънка от шефовете в службата един ден отпуск. От Тихомир се очакваше да приготви всичко, резервацията в хотела, парите за стаята, играчките и домакинското гостоприемство.Ако не за друго то поне и го дължеше, заради стотиците обиди и унижения, които и беше нанесъл, виртуално преди повече от 2 години. И така след поредна дълга нощ на сладки и блажени приказки уговорки за различни сценарии на срещата Тихомир лежеше в леглото си и се опитваше да заспи. Беше му доста нервно, напрегнато и възбудено, ще се срещне с жена която истински споделя всичките му най-съкровени фантазии. Албена беше като него, суитч по ориентация и изпитваше еднакво удоволствие, както да бъде доминирана така и да доминира над мъже. Тихомир дълго се въртеше в леглото си, обладан от всевъзможни мисли за утрешния ден. Какво ли го очакваше…
Тихомир едва изчака да звънне алармата на телефона. Стана, потри сънени очи и я изключи. Последва обичайната серия от сутрешни ритуали и подготовки. Сякъш се приготвяше за работа, но този път беше по-различно. Не беше и обичайната му потготовка преди плей с поредната ентусиазирана робиня, имаше достатъчно подобни случки зад гърба си. Но този път ставаше въпрос за нещо по-различно. Тихомир го чувстваше с всяка фибра на тялото си, с всяка мисъл за предстоящото. Няколко пъти провери раницата си дали не е забравил нещо от дългия списък с артикули, подробно обсъден с Албена от предната вечер. Всичко беше там, прилежно подредено по важност и хронологично предназначение, от щипките, клипсите, въжетата до големите дилдоси и така желаната бутилка. За последно Тихомир провери дали е взел и презервативи и да, в предното малко джобче на раницата, удобно при спешна нужда. Затвори на бързо раницата, погледна часовника си, беше 08:20, нямаше много време до 10:00-уговорената среща с Албена на автогарата. За това Тихомир побърза да се измие и обръсне, държеше много на хигиената. След 40 минутна борба в банята за постигане на така желаната чистота Тихомир излезе, облече се на бързо и извика такси. До тук всичко вървеше по план с изключение на една малка подробност, беше забравил на коя автогара пристигаше автобуса от албенения град. Някак несериозно щеше да прозвучи ако сега звънне на Албена и я пита на коя гара ще пристигне, а и беше прекалено развълнуван за да се съсредоточи в конкретен спомен за това за коя автогара са се уговаряли предната вечер. За това реши че ще кара на посоки. Пристигна 15 мин. по-рано на предполагаемата автогара и реши да чака. В момента обаче в който часовника показа 10:05 Тихомир се притесни и реши да звънне на Албена за да провери къде е.
Тихомир: - Ало, къде се намираш в момента?
Албена: - Още пътувам, изглежда че автобуса ще се позабави. Много чакахме на прелеза, да мине влакът. До 10-15 мин. съм при теб.
Тихомир: - Добре, чакам те. Отговори със сериозен глас Тихомир. В този момент батерията на телефона му тотално изключи.
Минаха 20 минути, но нямаше и следа ни от автобуса ни от Албена. Реши да обиколи цялата автогара, резултата отново беше отрицателен. През главата му минаваха всевъзможни мисли, от рода на „ами ако блъфира?“, „ами ако не съм и харесал и се опитва да се измъкне от ситуацията?“, „ами ако не е сама?“, „ами ако е на другата автогара?“. Последното някак му звучеше най-правдоподобно. И след 20 минутни разсъждения реши да попита диспечерките дали на тази автогара пристига автобус от града на Албена. Изненадващо получи отрицателен отговор, попита и друга тя му отговори със същото, като уточни къде трябва да отиде. Тихомир се притесни и моментално извика такси. Не пропусна да пита и шофьрът, който му отговори уклончиво но като цяло беше в полза на посоката в която се бяха запътили. Тихомир обаче имаше и друг проблем, батерията на телефона му беше паднала и нямаше как да се обади на Албена, а закъсняваше вече 40 минути. Превъзмогна срамът и неудобството и помоли шофьорът на таксито да му услужи с телефона си. За щастие пазеше номера на Албена написан на лист хартия, който извади от предния си джоб на якето и моментално го набра. Даваше свободно.
Албена: - Ало?
Тихомир: - Къде си Албенче?
Албена: - Ами на автогарата, чакам те…
Тихомир не се сдържа от напрежение и попита:
Тихомир: - На коя автогара? Отговорът на Албена го изненада и моментално каза на шофьорът да обърне обратно.
Тихомир: - Идвам, след 5 минути съм при теб.
Оказа се че Тихомир просто беше объркал градът от който е Албена. Истината е че тя беше родом от един град, но живееше в друг. От тук беше и объркването му. И така след дълги премеждия той пристигна геройски на същата тази автогара, където загуби 40 минути в безсмислени разсъждения и съмнения. Но това някак беше и в характера на Тихомир, често се колебаеше за много неща, което качество и този път му изигра лоша шега. В този момент телефона му изненадващо и със сетни сили извъня. Беше Албена.
Албена: - На горния етаж на автогарата съм, в кафенето.
Тихомир: - Ааааа, така ли било…? Отговори с удоволетворение Тихомир. – Идвам.
И затвори телефона. Сякъш тежък хомот падна от плещите на Тихомир в момента, в който зърна Албена на една от масичките в скритото кафене на втория етаж на автогарата. Тя изглеждаше видимо не особено смутена, въпреки че пепелника беше на половина пълен с изгорели фасове, чашата от кафе беше втора а минералната вода почти на дъното на бутилката. Албена свали слънчевите си очила вперила поглед в очите на Тихомир и подавайки ръка каза:
Албена: - Здрасти! Най-сетне, доживяхме да се видим. Помислих си че си се уплашил.
Тихомир: - Нима? По-скоро подобни мисли спрямо теб ми преминаха през главата. Каза усмихвайки се загадъчно Тихомир.
Албена: - Е, и да не беше дошъл след половин час ми е следващия автобус, който като нищо щях да хвана. Но щях да остана разочарована.. Изглеждаш много добре Тихо.
Не пропусна с комплиментите Албена.
Тихомир: - Ооо, благодаря ти. Макар че комплиментите са моя запазена марка. Мога ли да кажа същото и за теб?
И действително Албена изглеждаше свежа, добре сложена въпреки леко закръглената си фигура. Личеше си че тръпнеше в очакване. И така тя не пропусна да благодари за тихомировите комплименти, като последва пиене на още едно кафе, 2-3 цигари, малко сладки приказки преди да потеглят с умерено темпо към хотела. Беше 11:05 и Албена предложи да побързат, за да имат повече време за повече неща. Тихомир плати сметката и двамата потеглиха в новото неизвестно. Оказа се че хотелът който бяха резервирали е почти неоткриваем. Така се наложи двамата да преживеят още няколко премеждия, като километър и половина ходене пеша, звънене от телефона на Албена поне 3 пъти за да разберат къде се намира въпросния хотел и не на последно място физическата и психическа умора, плюс напор на естествени нужди. Така след почти едночасово лутане най-накрая двамата намериха заветния хотел, който се оказа че е проста 3 етажна кооперация пригодена с екстри като за хотел. Запознаха се с хазаина, който пък най-любезно ги запозна с условията за пребиваване, напълно достатъчни и задоволителни за плановете които имаха Тихомир и Албена.
Едва дочакаха да преминат всички процедури по настаняването и двамата тръпнеха от вълнение и възбуда. Тихомир заключи вратата.
В този момент всичко в тях сякаш се преобрази, те вече не бяха същите. Албена се приближи към Тихомир и каза:
- Най-сетне сме сами. И го обгърна нежно с ръце, започвайки да го целува…
Тихомир: - Не си мисли че това ще ти се размине толкова леко. Каза Тихомир с много сериозен поглед и тембър на гласа.
Албена: - Така ли, нямам търпение… Каза Албена, продължавайки да го целува. По погледа и струеше възбуда, която се пренасяше по треперещите и ръце.
Тихомир: - Да. Но първо предлагам малко да се отпуснем. И извади от раницата си бутилка водка.
Албена: - Оооо, искаш да ме напиеш?
Тихомир: - Само малко. Отговори Тихомир и отвори бутилката. Албена това и чакаше и моментално отпи един здрав гълток.
Албена: - А какво още има в раницата? Попита с голямо любопитство Албена.
Тихомир: - Ще видиш, но след като си вземем по един душ. Каза категорично и заповеднически Тихомир. Хвана Албена здраво за ръка и я поведе към банята. От началото тя тръгна малко плахо и несигурно с него но след като видя приятно изглеждащата баня с голяма и триъгълна вана се въоръж с по-голяма увереност и влезе доброволно. Съблякоха се и влезнаха във ваната. Албена гореше от възбуда както и Тихомир, който и заповяда да държи ръцете си зад гърба. Тя изпълни мигновено заповедта и не усети как силната и топла струя на душа обляха чисто голото и тяло. Албена имаше големи гърди с прекрасно оформени месести зърна, които на мига щръкнаха от допира им с водата. Тихомир се погрежи всяка част от тялото на и да бъде идеално мокро и готово за насапунисване. Така и стана, след като навлажни добре тялото и започна да я насапунисва обилно с гъбата. Както с водата така и с пяната не пропусна нито сантиметър, като по-дълго време се спираше около областите на гърдите и междубедрието, където не остана длъжник и проникваше с пръсти. Албена нито за миг не помръдна, с изключение на моментите когато господарят и волно или неволно докосваше онези точки на най-силна възбуда, при което тя изтръпваше от удоволствие. Последва обилно измиване със силната струя вода от душа. Из веднъж Албена почувства приятно силна болка в областта на дясното си зърно, последва подобна и на лявато. Тихомир вкусваше от зърната и.
Тихомир: - Стой мирна, просто те опитвам. В този момент Албена не издържа и за отрицателно време двамата се впиха в страстна прегръдка от опипвания, целувки, стискания, мачкания, пошляпвания …. Тихомир още повече се надърви, при което Албена моментално забеляза и се наведе към члена му.
Албена: - С ваше позволение господарю..?
Тихомир: - Позволявам, но ако спадне ще те държа отговорна. Каза Тихомир отпускайки се бавно към стената. След 5-10 минутно фелацио на Албена беше заповядано да спре и да се заеме с къпането на господарят си. Така и направи, като също не пропускаше нито инч от тялото му. Дори умишлено се заигра с областта на аналното му отверстие, като не пропускаше на няколко пъти да вкара и пръстче там. За Тихоир това беше не просто баня а нещо средно между масаж и секс. Толкова добре се бе възбудил, имаше чувството че всеки момент ще се пръсне. Това не се случи през следващите 10 минути, за които и двамата бяха идеално чисти и готови за съществени действия.
Албена: - А клизма? Попита предвидливо Албена.
Тихомир: - Правил съм си, но нищо не пречи пак да се прочистя за всеки случай.
Албена: - Може ли да гледам?
Тихомир: - Категорично не. Отговори Тихомир и и заповяда да го почака в стаята.
Албена изпълни без възражения заповедта и остави Тихомир да си свърши мръсната работа.
След 15 минути той беше идеално прочистен и готов. В стаята го чакаше Албена, с бутилка в ръка, разтворени крака и цигара в ръка.
Тихомир: - Кой ти каза да пиеш, да пушиш и да лягаш!? Казах ти да чакаш! Стани веднага! Изрева ядосано Тихомир. Албена скочи като пъргаво зайче на секундата, оставяйки всичко на масата.
Тихомир: - Ще се научиш да ме слушаш, курво, ясно ли е!?
Албена: - Да, ясно… Промълви изненадана Албена.
Тихомир: - Моля? Ясно какво?!
Албена: - Ясно Господарю.
Тихомир: - Кажи го пак мръсна кучко! Повтори го!
Албена: - Ясно господарю! Отговори категорично Албена.
Тихомир: - Ако си мислиш че можеш да си правиш каквото си пожелаеш сбъркала си човека.
Каза тихомир посочвайки раницата, която стоеше небрежно на едно от леглата в сатята.
Тихомир: - Отвори я и искарай всичко от нея на масата! И побързай, нямаме много време за офлянкване.
Албена моментално изпълни заповедта изваждайки и подреждайки много прилежно всичко, което имаше в раницата. Тихомир не беше забравил нищо от дългия и предварително уговорен от двамата списък. За отрицателно време масичката в хотелската стая се превърна в боен арсенал от всевъзможни артикули за удоволствия. Имаше всичко необходимо за дълги и страстни забавления.
И така Тихомир заповяда на Албена да застане с лице към един от ъглите на стаята, докато той избираше подходящо въже за вързване. След като го избра бавно се приближи към голото тяло на Албена, хвана я за косата и умерено силно я издърпа към себе си оформяйки условна плитка, в основата на която омота въжето, завършвайки със здрав възел. Другия край завърза за силно изпънатите назад ръце на Албена, точно за китките и. При това положение тя нямаше много опции за движения, освен ако не искаше неволно да се скалпира. Заповяда и да коленичи пред ръба на едно от леглата, на оптимално разстояние от себе си. В този момент Тихомир каза.
Тихомир: - Сега ще сбъднем една от фантазиите които описахме в Скайп, спомняш си много добре, нали мръсна курво? Попита Тихомир.
Албена: Да Господарю. Каза тя с доволен тембър на гласа, гледайки го право в очите. Албена имаше не малък опит като подчинена и знаеше как да се харесва на господарите си. Определено беше изпълнителна, макар и на моменти умишлено да се опъваше, с цел да си изпроси по-тежко наказание. Тихомир пристъпи към испълнение на фантазията, като се наниза на една от топките, които имаха рамките на леглата в стаята. Той усети как бавно и плавно топката испълваше отверстието му. Щом се настани удобно заповяда на Албена да се приближи към него лазейки на колене, така че да достига удобно набъбналия му от възбуда член, който между другото беше с идеални размери, около 20-те сантиметра.
Тихомир: - А сега лапай курво! Заповяда и Тихомир.
От началото Албена пристъпи малко плахо, но след първия шамар по бузата и заповедното „Лапай!“ се осифери и започна по-енергично да поема члена на господаря си, засмуквайки го с месестите си и сочни устни.
Тихомир: - А така, поеми го целия… до предела. Искам да усетя как го засмукваш с гърло.
Каза доволно Тихомир, хващайки с ръце главата на Албена и притискайки я силно към себе си. В началото Албена успяваше да се справи, но когато Тихомир задържаше по-дълго време запълнената и до предел уста тя се задушаваше и гърчеше с цел да се отскубне от здравата прегръдка. Поемаше за малко въздух докато Тихомир отново и отново не и набутваше члена си в дълбокото и гърло.
Тихомир: - Харесва ти, нали курво? Каза той към давещата се Албена.
Албена: - Да Господарю. Каза откъслечно Албена. Но по очите и личеше невероятно удоволетворение макар и да се бяха здраво изцапани от разтичащия се грим. Последва серия от умерено силни шамари по двете бузи на Албена. И макар да и беше познато удоволствието тя го изпитваше някак по-странно и възбудено. За това непрестанно даваше поводи на господаря си да продължава да я помпа още по-енергично и екстремно. Така продължиха около 15 минути, докато Албена видимо зачервена като домат не започна да се дави в собствените си слюнки. Тихомир я избута назад.
Тихомир: - Наистина си била много мръсна и долна курва. Но това далеч не е достатъчно за да съм напълно убеден че можеш да ме задоволиш.
Албена: - Ще направя всичко което искате Господарю, само да бъдете напълно задоволен. Каза с умоляващ поглед към господаря си Албена.
Тихомир: - Хм, ще видим тая работа кучко. Те първа започваме. Каза Тихомир ставайки от топката на леглото.
Албена лежеше на пода безпомощна на едната си страна и покорно очакваше поредната заповед на господаря си.
Тихомир се приближи до нея, хвана я за ръка и и помогна да се изправи. После отвърза примката от косата и ръцете, взе друго по-дълго въже и на бързо овърза едрите гърди на робинята си, като гледаше да ги оформи в идеални и еднакви по големина топки.
Албена претръпваше от възбуда и известна доза страх от неизвестното. Какво ли я чакаше още.
Тихомир отново завърза китките на робинята си зад гърба, качи се на леглото и застана в кучешка поза, със задника към Албена, разтвори бедра и и заповяда.
-Сега искам да ми излижеш страстно анала и гледай да се постараеш.
На Албена по принцип страшно много и се нравеше да си играе с мъжките атрибути и отверстия, но неудобната поза в която се намираше определено и създаде проблем да се наслади в пълнота, както и да изпълни прецизно заповедта. Приближи се до задника на Тихомир и започна бавно и страстно да облизва отверстието му.
-По-осторожно! Каза Тихомир.
-Вкарай и езиче вътре.
Албена изпълняваше стриктно всяка заповед на господаря си и по всичко личеше че се стараеше. Изглеждаше доволна, харесваше и още повече и от неудобната поза.
-Искам да ме оближеш от основата на главичката до аналното отверстие. Каза Тихомир и доволно зачака изпълнеието на заповедта. Албена не се поколеба нито за миг, а най-покорно обходи няколко пъти начертания курс, и в двете посоки. Тихомир се кефише максимално, определено разполагаше с прекрасно обслужване. Така продължиха около 10-на минути, след което на Албена и бе заповядано да спре.
-Определено не се справи достатъчно добре малка курвичке. Заслужаваш наказание, нали знаеш? Каза Тихомир с ехиден поглед вперен в красивите очи на робинята си.
-На колене кучко! Ставай!
Албена изпълни мигновено заповедта с изненадващо недоумение, измънквайки.
-Ама…
-Няма ама, ще си платиш за некачествената услуга.
Каза Тихомир посягайки към един от кожените си камшици.
Албена се стресна за миг, но почти веднага промени настроението си след първия камшичен удар върху задника си.
-Разкрачи се проклета курво!Заповяда и Тихомир.
-И се наведи напред.
Албена веднага изпълни заповедта тръпнеща в очакване и издайнически страх. Тихомир това и чакаше, наслаждавайки се на видимо уплашената си робиня не закъсня да нанесе няколко бързи и умерено силни камшични удара по задните и пищни части. След тази камшична серия задника на Албена беше приятно зачервен и макар и леката пареща болка тя изпитваше невероятно удоволствие и все по-усилваща се възбуда. Тихомир забеляза това и продължи да наказва робинята си, като този път ударите станаха още по-силни и отмерени, като оставяха по-ясни линиарни следи върху приятно вибриращата кожа на Албена. Изведнъж последва по-силен удар и Албена изпищя.
- Какво, заболя ли те а кучко? Знам че ти хареса и жадуваш за още. Каза доволно Тихомир и заповяда на Албена да се обърне с лице към него.
- Какво ще правите с мен господарю? Попита Албена.
- Не съм ти дал думата, за това си трай! Изсъска през зъби господарят, после започна грубо
да мачка пищните гърди на подчинената си. Особено внимание обърна на тлъстите и набъбнали зърна, като ги щипеше, осукваше и опъваше във всички посоки. Албена незнаеше къде се намира, беше на върха на щастето си. Болката която изпитваше беше смесена като естество, леко непоносима но едновременно сладострастна. Това определено я възбуди още повече, навлажняващото и се пуси издайнически го доказа. Тихомир разбира се забеляза това.
- Оо, виждам че ти харесва перверзнице такава. Започна да течеш… Това ми харесва… Нали знаеш че обичам влажни путки, хайде да се разтечеш още по-хубаво…Направи го за мен кучко.
И продължи още по-осторожно да обработва зърната и, докато не му хрумна нова идея. Тихомир се присегна към масата с „лакомствата“ и си избра малкия камшик, специална изработка за цици като на Албена.
- Това ще ти хареса курво, трябва да ми бъдеш безкрайно благодарна за всичко което ти причинявам.
- Всичко което заповядате господарю…Каза с превъзбуден глас Албена.
- Ще видим това… Каза Тихомир и започна да нанася учестени и ритмични удари по гърдите
на робинята си, като сменяше ту лявата ту дйсната и гърда. Албена скимтеше от безкрайно удоволствие, а гърдите и бавно и постепенно придобиваха все по-червеникав отенък, предизвикан от камшичните маски на на своя „маестро“. Сякъш изкусен художник раждаше поредния си шедьовър, така Тихомир се беше вживял в ролята си. И не само по външни признаци, той преживяваше творческия си период и тотално ваяше тялото на албена, като от време на време си позволяваше да нанесе и някой удар по ханша и бедрата на своя модел. След като приключи с този етап от „творчеството си“ Тихомир видимо беше доволен от резултата, но далеч не достатъчно удоволетворен. Сега неговата робиня беше готова за нова обработка, за която не само тя жадуваше но и той.
- Мисля че си готова за една от най-интересните части на нашата забава.
Каза тихомир отвързвайки ръцете на Албена и заповядвайки и да легне по гръб на близкото легло.
Албена без колебание и с леко загадъчен поглед изпълни заповедта.
- Да ли ще е това…? Мислеше си тя.
- Дали ще ме…? И още недовършила въпросът в главата си Тихомир заповяда:
- Разкрачи се кучко! Вдигни си ръцете!
Тихомир завърза здраво двете ръце на Албена за горните топки на леглото, същото направи за долните и с краката и. Сега робинята му беше в перфектна поза за това което беше намислил. Тихомир посегна към лубриканта.
- А сега мила моя е време за специалитетът ми. И докато Албена очакваше не усети кога господарят и се беше намазал и обилно овлажняваше вече овлажнената и путка.
- За всеки случай, няма да те претривам още от сега.
И бавно започна да пъха един по един пръстите си в гостоприемния отвор на робинята си. Албена беше доста добре обработена отдолу, нещо което страшно много се харесваше на Тихомир, който беше готов за дълго и сладострастно забавление. И точно така и стана, в продължение на час красивия отвор на албена беше щателно обработен, до последния милиметър. От начало с един, после с два и повече пръсти, докато ръката на Тихомир не потъна с лекота във влажната вулва на робинята му. В този момент тя изстена от невероятно удоволствие. И макар и да не и беше за първи път тя се наслади на този първи пробив имено като за първи път. Последваха няколко в началото леки и бавни а по-нататък и по-силни и бързи прониквания, които постепено се превърнаха в силно ритмични тласъци, от които цялото тялото на Албена завибрира. Стенанията и се превърнаха в силни и чувствени пъшкания, дори на моменти сладострастни писъци. Тихомир незнаеше точно какво изпитва в този момент, но в едно беше сигурен че нито той нито перверзната му курва искаха да спират въобще някога. За това и двамата полагаха все по-големи усилия за да усилят още повече удоволствието, болката, емоцията, които се сливаха в една обща нирвана на тяло и дух. Сякаш болките и емоциите които Албена изпитваше се отразяваха и върху Тихомир. Сега те бяха едно цяло във вихъра на страстта. Тихомир правеше всичко възможно да задържи темпото, като от време на време си помагаше ту с лявата ту с дясната си ръка. Не пропускаше да прави и леки паузи в които задържаше свитата си длан възможно най-дълбоко във влагалището на партньорката си, притискайки силно матката и. Всички тези упражнения продължиха до върховния момент, когато албена започна необичайно да вибрира и да издава силни писъци. Лицето и се промени, като преобладаваше ту в червен ту в бледо виолетов цвят, докато мощен скуирт от мокрото и до кости пуси не изригна като вулкан, чакащ този момент стотици години. Струята беше толкова силна че изпръска тялото на Тихомир и всичко което се намираше в периферията на леглото където се бяха настанили. Последваха няколко вторични скуирта, след които тялото на Албена се гърчеше в конвулсии в продължение на 10-15 мин. И двамата се отпуснаха видимо доволни от резултатите. Албена се усмихна и погледна доволно господарят си, който също се усмихна.
- Оооо, Беше страхотно… Би ли ме отвързал, мисля че е време за time out.
Тихомир знаеше какво значи това и доволно се съгласи на предложението на Албена, отвърза я и и подаде цигарите от близкото шкафче, лягайки до нея.
Албена запали доволно цигара, погледът и се сливаше с видимо задоволство но беше и доста замислен.
- Нали не си забравил какво ми обеща? Каза Албена, този път със съвсем променен тембър на гласа.
- Не разбира се. Каза Тихомир.
- Веднага се връщам. И се отправи към банята.
(Следва продължение)
3 years ago